|
Molitvata Na Konq:
Аз искам да бъда твой верен приятел, а не твой роб.
Говорu с мен, аз винаги ще те разбера.
Ще те отнеса, където пожелаеш.
Имай ми доверие – така ще избегнеш много опасноти.
Предстои ли ти битка, повикай ме, аз ще те пазя.
Не се замисляй, ако трябва да ме натовариш, аз ще издържа.
Храни ме, пои ме, грижи се за мен и когато свършва деня, ми дай сухо и чисто убежище.
Говори с мен, твоят глас е също така важен за мен, колкото и повода.
Глези ме от време на време и аз ще ти служа с удоволствие и ще те обикна.
Не ме удряй, не ме ритай. Просто ми дай възможност да разбера какво искаш от мен.
Наблюдавай ме, когато не изпълнявам командите ти, огледай, ме може би нещо не е наред.
Ако отказвам храна, провери зъбите ми.
Не връзвай главата ми в неудобно положение и не ме лишавай от единствената ми защита от мухите, връзвайки опашката ми.
Не пуши в конюшнята, аз мога да изгоря, докато си пиеш виното.
И последно, стопанино, когато силите ме напуснат, не ме гони, не ме продавай на зъл човек, остави ме спокойно да живея до края на дните си и Господ ще те възнагради!
|
|
Misli Za Kone:
- Кучето гледа на човека като на господар.
Котката смята, че тя е господар на човека.
А конят гледа човека в очите и смята, че са равни.
- Жената има нужда от две животни – конят на мечтите й и мъж, който да плаща за него.
- Когато яздя, сърцето ми вече не е в гърдите, а между колената.
- Забележките помагат много на коня, но окуражаването помага много повече.
|
|
Za6to Podkovata Nosi 6tastie?:
Че конската подкова носи щастие е известно дори и на тези, които не вярват много в това поверие. И тъй като в наши дни е трудно да намериш желания символ по асфалтираните пътища, търсачите на щастието с готовност приемат и неговото умалено копие, окачено на изящна верижка или под формата на някакво друго бижу.
Още в началото на миналия век прикованата към портата на дома подкова е била не само знак на уважение към старинните обичаи и традиции, но е изпълнявала и ролата на пазител на домашното огнище, който предпазва домакините и гостите от всякакви напасти. И все пак още оттогава подковата е била възприемана най-вече като символ на така желаното и преследвано от всеки нас щастие.
В това отношение много показателна е историята с руския император Николай Втори, който бил смятан за изключителен щастливец, тъй като намирал много често подкови. Самодържецът дори определил специална стая, в която подредил богата колекция с намерените от него конски атрибути. До края на живота си “императорът-щастливец” така и не разбрал, че придворните около него се надпреварват да подхвърлят подкови по пътя му, за да спечелят неговото благоразположение.
|
|