|
|
Породи коне от: Алтай до Чилйско Коралеро по азбучен ред |
|
Алтай:
Алтай е разиван през дълъг период от време и е бил значително повлиян от суровия континентален климат и специфичните условия на планинската Тайга. Родът е бил развъждан в Алтайските планини през много векове и е добре адаптиран към неговата сурова природна среда. Конете винаги са били важни за хората от племената и номадите в този планински регион, изисквайки коне със силно сърце, дробове, мускули и сухожилия. Устойчивият кон бил важен за пътуванията през стръмните планински пътеки, отрязани от камъка и прекосяващи реки и потоци. Развитието на Алтай е довело до създаването на едни изключително смели животни.
|
|
Акйал Теке:
Акхал Теке е кон от Туркмен, в южния район на съвременната страна Туркмекистан. Тези коне са били прочути като кавалерийски коне и състезателни коне. Акхал Теке има превъзходна естествена походка и е изтъкнат спортен кон. С времето породата е установила репутация на страхотна издържливост и кураж. Днес Акхал Теке се използва често в шоу програми с подскачане и обяздване.
|
|
Австралийско Бръмби:
Първите австралийски коне пристигнали през 1788. Поради трудните условия, при които конете живеели само най-пригодените оцелявали. Много от тях успявали да
избягат от огражденията, а други били изоставяни от човека, след като машините иззели много от задачите на конете. И двете групи коне станали диви.
|
|
Акуело Креоле:
Имение Лос Лингуес в Чили е дом на една от най-престижните конюшни в Сев. и Юж. Америка, конюшната Акулео, основана през 1760 г. Конете от Акулео са братовчеди на породата Липициано, престижните предци на Испанското Ездачно Училище в Виена, Австрия, от 1935 г. Този красив род е бил доведен до Испания от маврите през 711 г., и по-късно доведен до Новия Свят от испанските Конкистадори през 1492 г.
|
|
Австралийския добитъчен кон:
Австралийския добитъчен кон е развит, чрез селективно развъждане в отговор на изискванията на околната среда. Историята на рода започва през 1788 с пристигането на първата флотилия която докарала първите коне до колонията НСВ. Тези коне били от Англйски Тороубред и испански добитък; по нататъчни внасяния започват да включват и породите Тороубредс, Арабски и Тиморски, и Уелски Планински Понита. Конете пристигащи в колонията имали нужда от сила и издържливост - не само за да оцелеят в дългото морско пътешествие (което отнемало между 9 и 12 месеца) - но също и да работят в чуждестранна неопитомена околна среда, която станала техен дом. Разузнавачи, каубой, заселници, избягали австралийски затвроници и кавалеристи... всички те зависели от конете, които пътували дълги разстояния ден след ден.
|
|
Андалуски кон:
Андалуския кон е високо ценен още от средновековието. Той е бил официално известен, като Чистокръвен Испански Кон царуващ за няколко века като въплъщението на перфектността в конска кожа. Андалуския е представен под имената Иберийски Седлови Кон, Иберийски Военен Кон, Дженит, Лузитано, Алтер Реал, Картхузиан, Испански Кон, Португалец, Полуостровен, Кастилски, Екстремено, Виланос, Запата и Замаранос. Породата била ценена заради тяхното качество и външен вид още от римски времена. Когато Маврите нахлули в Испaния през седми век довели и конете Барб с тях. Тези коне били кърстосани с местния испански добитък и в резулт на това била създадена породата Андалуския кон.
|
|
Аппалооза:
Наследството на Аппалооза е толкова цветно и уникално колкото и неговата козина. Обиновенно забелязван и разпознаван заради неговите петна и малко количество цвят, способностите и красотата на този род са повече от това което се вижда на пръв поглед. Аппалооза се намират в почти всяка спортна дисциплина. Правейки нови рекорди по скорост на пистите, превъзхождайки при напреднали нива на обяздване, скачане, игри, издръжливост и като благородни фамилни коне- всяка от тези роли може да бъде изпълнена от разнообразния Аппалооза. Старинни пещерни рисунки датиращи от преди 20 000 години в днешна Франция изобразяват петнист кон, също се забелязва и в детайлни изображения в азиатското изкуство и китайското от 17-и век.
|
|
Арабски кон:
Бедуините взели Арабския кон, като ценен член на тяхното домакинство. Характерно за породата е невероятната й издържливост през дългите пътувания в пустинята, силата, куража, и способността й за отцеляване в племенните схватки, дължаща се на скоростта която развивал коня.
|
|
Барб:
Барб е лек кон за езда които е произлязъл от региона на северна Африка Магхреб. Има някoлко варианта включващи Алжирски, Марокански и Тунизийски. Това е основаващия род на Западния Африкански Барб и Испанския Барб който бил развит в Съединените Щати.
|
|
Бур:
Историята на Бурския кон е толкова стара колкото и историята на бялата цивилизация в ЮАР. Растежа и развитието на породата били паралелни и неразделно свързани със историята на белите заселници. Историята на Бурския кон може да бъде разделена на три фази: Жан ван Рийбеек до Великото Преселване (1652 - 1836), от Великото Преселване до началото на Бурската война (1836 - 1899) и от Бурската Война до наши дни. През първия период Бурските коне били смесени с Арабски Персийски, Андалуски и Изабела. След втората световнa война от Бурската порода произлязла породата Калвина.
|
|
Бъкскин:
Смята се че Бъкскина произлиза от испанския Соррайа. Бъкскинс, Грулла и Дънс имат много качества, които не са характерни и за други типове коне. Техния цвят е индикация
за превъзходното генетично наследство, което те притежават. Бъкскинс имат повече издържливост, повече решителност, по-силни крака, по-добър кокал, и като цяло са по-смели от другите коне. Кон от породата със слаби или болни от шпат крака е рядкост.
|
|
Дунавският кон:
|
Дунавският кон произхожда от секцията нониус. За разплод били използвани арабски, полукръвни, местноподобрени, донски, унгарски, полутежковозни и други кобили. Стремежът от онзи период бил да се съберът и поставят при добри условия на хранене и гледане определени групи коне с оглед да се произвеждат по-едри жребци производители. За основа на стадото послужили жребци и кобили с различна природна принадлежност. Първият внос бил направен от Унгария през 1893 год. Внесени били коне от породата нониус, липицански, рисаци, англоарабски, шагия и други, а по-късно незначителен брой чистокръвни коне от Франция. В началото, за един период от 25 години, било извършвано безсистемно кръстосване. При създаването на дунавската порода е прилагано чистопородно развъждане на коне от породата нониус, послужили за основа на племенното стадо. Развъдните методи, заедно със строгия отбор
и подбор, допринесли за създаването на един своебразен тип български нониус. Този български нониус е признат за порода под наименованието “дунавска”, а коня за “дунавски” с 631 Постановление на МС от 1951 год.
|
|
Произход на развъдните линии в дунавската порода
|
|
При създаването на породата нониус в Унгария се очертават няколко периода. Първият датира от 1816 год. За разплод били използвани голям брой кобили от конезавода “Мезохеген”, и то с испански, арабски, липицански и кладрубски произход. Имало е известен брой полукръвни кобили. Най-голяма роля за създаването на породата е
изиграл англонорманския жребец “Нониус-Сеньор”. По-късно в резултат на селекцията, се оформили два основни типа – голям и малък нониус. Голямият нониус имал значение само за няколко страни, докато за нашата страна от значение бил малкият нониус. Генеалогическата основа на цялото племенно стадо в “Мезохеген” с неговите пет основни линии № ІІІ, ХХІХ, ХХХІ, ХХХІV и ХХХVІ. Най-голямо значение за породата са имали линиите N ХХХVІ и ХХІХ. Върху тази структура впрочем е изградена и племенната работа с нониусите в нашата страна.
|
|
Развитие на основните заводски линии от породата нониус в племенното стадо на дунавската
порода в ДЗС “Г.Димитров”
|
|
Линия на N ХХІХ – от разчленението на тази линия в нашата страна са използвани за разплод следните жребци: Здравко, Ниш, Дурцаш, Титан, Вит, Фактор и Лидер. Едни от тях намерили добра генетическа основа и станали основоположници на заводски линии, а други не намерили утвърждение в племенната работа.Основна линия създадена по разклонението на N ХХІХ е тази на жребеца Дурцаш. Това е една от най-утвърдилите се в племенно отношение линии. В страната ни, чрез жребеца Дурцаш се поставя основата на една от добрите линии на дунавската порода. Дурцаш оставил 24 жребеца и 77 кобили.
|
|
Екстериорна характеристика на дунавския кон
|
|
Главата на конете е масивна, изразителна и подвижна, ушите средно големи, добре поставени и леко подвижни, очните орбити добре очертани, нормално големи, с добре подвижни очи, ноздрете са големи и подвижни, което показва, че породата е от дихателния тип. Дунавският кон има добре развити чувствителни органи, което позволява да се използват при различни условия за работа.От таблица 6 се вижда, че конете
от дунавската порода имат общо взето масивни глави. Показателите за развитието на главата при жребците и кобилите говорят за подчертан полов диморфизъм. При жребците тя е около 3 см по- дълга ат главата на кобилите. Ако разгледаме релативните стойности относно ширината на главата спрямо дължината се вижда, че жребците имат по-удължена глава и, че спадат към тесночелата група. Формата и профила на главата на дунавския кон е правилна. Срещат се отделни животни с изпъкнал лицев профил и челни кости. Този профил е характерен за породата нониус. При селекцията обаче той се избягва, в резултат на което основната част от дунавските коне имат права прфилна лицева и челна линия. Шията на конете от дунавската порода е средно дългаи придава известна грубост. Ако чистокръвния и арабскя кон имат дълга, добре развита шия, която придава особенна осанка на тялото, то конете от дунавската порода са лишени от нея. Общо взето, шията на конете е силно замускулена, широка, здраво свързана с туловището и подвижна. Средната й държина е 71,65 см. Дължина на шията спрямо височината при холката, съставлява 45,3% спрямо дължината на тялото – 43,41% и спрямо дължината на главата 118,50%. Тези данни показват, че шиятя е средно дълга и нормално развита и съответства на големината на тялото.
Развитие на тялото. Достатъчно е да се хвърли един бегъл поглед върху телесното развитие на конете от дунавската порода, за да се забележи колко здраво и мощно е то. От данните в таблица 7 се вижда,че конете от дунавската порода имат удължено тяло. При кобилите дължината на тялото е по-голяма с около 7 см от височината при холката, а при жребците с 7,8 см. Тази разлика е типична за основната част от впрегатните коне. Удължението на тялото е за сметка на гръдния кош, поясницата и задния пояс. Ако при ездовите коне средната дължина на гръдния кош е около 100 см, то при тях е значително по-голяма. При по-голяма дължина на тялото жребците имат значително по-къс гръден кош. Същото закономерност се потвърждава от индексите 7, 8 и 9 показани в таблица 7. по отношение на дълбочината на гърдите не съществуват полови разлики. Широчината на гърдите зад плешката, при раменните стави и обхвата на гърдите показват, че се късае до порода с много добре развит гръден кош на конете. За нашите условия, конете от дунавската порода са добре развите на ръст. Направените от Мъдров, Дивитров и Караиванов проучвания показват, че от създаването на дунавската порода до сега, тя се е развила много добре.За един период от около 45 години, височината при холката е увеличена средно с 5 см. Заедно с увеличението на ръста са станали значителни изменения и в общото развитие на тялото, обхвата на гърдите и свирката.От посочените в таблица 9 данни се вижда, че конете от дунавската порода принадлежът към групата на впрегатните породи. Имат едър ръст, удължено, масивно, хармонично свързано тяло. Гръдния кош, крупата и крайниците са масивни, мускулатурата и костната система добре развити. Живото тегло е значително по-голямо, от колкото при останалите полукръвни породи. Данните на абсолютното и относителното развитие на породата я приближават до типа на малкия нониус. По отношение на някои индекси - надстроеност, разстегнатост, гръден и други, тя превъзхожда конете от породата нониус. При останалите индекси различията са малки. Това показва, че селекционно племенната работа с породата е поставена на правилна основа. Получените резултати по отношение на телесното развитие могат да се приемат за стандартни. В района на породата, селекцията и подбора трябва да се насочат към производството на коне, близки по тип на основното племенно стадо.
|
|
Обобщение
|
|
Дунавската порода се намира в тясна генетическа връзка с породата нониус. В структурно отношение тя е изградена като самостоятелно отродие на породата нониус. Основната част от лините създадени и развити в племенното стадо произхождат от главните разклонения на старите класически линии на нониус 29, 31,
34 и 36. Някои от представителите им са образували самостоятелни генеалогически линии, които имат голямо значение за племенното стадо и за изграждането на структурата в цялата природа. Най-широко разпростпанение има линията на Нониус ХХІХ. Тя е представена от седем импортирани жребци. От тях трайни следи до сега са останали, чрез потомството на жребците Здравко и Дурцаш.На второ място по значение са представителите от линията на Нонус ХХХІ – представени от жребците Храбър, Искър и Новак. Тези линии са намерили добра връзка и съчетаемост с качествата на останалите линии в резултат на което се получават приплоди отговарящи на изискванията на природата.Значително широко място в племенната работа заема линията на Нониус 36. В нашата страна са внесени представители на трите й разклонения (Нониус 36/3, 7 и 50). Ролята на тази линия е преди всичко в разширяване на генеалогическата основа на породата. Някои от тези жребци се налагат и сега, чрез потомството си.В племенната работа е използван представител на едно от първите структурни разклонения от Нониус 42 – жребецът Калиф. Всяка една от тези линии има своето историческо значение в развитието на породата. Създадената структура трябва да
се поддържа, развива и усъвършенства в зависимост от настъпилите нови изисквания към типа и качествата на породата.По тип и телесен тип тя принадлежи към впрегатните породи. Посочените данни в таблица
6, 7, 8, 9 и 10 могат да се приемат като стандартни по отношение изискванията към породата.Дунавската порода има и ще запази определено място в численния състав на коневъдството в България.
|
|
|
Исландски Кон:
Исландския Кон произлиза от докарани до Исландия, чрез заселници коне преди над единадесет века. Предимно бил изпозлван за транспорт, пътуване и работа, а сега е преоткрит като уникален спортен и фамилен кон. Исландския кон е описван като доста малък, як и смел, но не лек по телосложение и поради тази причина често му липсва елегантност. Болестите са почти непознати сред Исландските Коне.
|
|
Камарк:
Според някои научни проучвания, произхода на Камарк коня би бил самотния кон, които живеел в блатиста земя близо до Куатернарно море. И двата имат същите характеристики (същия скелет, същия ръст...). Кармарковите коне живеят край блата и имат тежък начин на живот поради липсата на трева, и силната горещина. Развъждането става в пълна свобода без човешка намеса
|
|
Канадски Кон:
Канадския Кон е едно малко познато национално съкровище на Канада. Тази смела порода произлиза от първоначално пратените до Новия Свят от краля коне на Франция Луис 14-и, в последните години на 17-и век. Норманските и Бретонските са били от Арабски, Андалуски и Барбски произход - следи, от които могат все още да бъдат забелязани в Канадския Кон и днес. Заради развитието си във враждебни условия на сурово време, оскъдна храна и тежка работа Канадския Кон остава най-якият и най-аклиматизиран кон в Канада в днешни дни. Те са жилави и силни коне, търпими към суровите условия на времето
|
|
Кеиузко Индианско Пони:
Един малко известен кон от периода на Американската история е прочутото Кеиузко Пони. Въпреки че заселниците наричали много коне отгледани от американските индианци "Кеиузки Понита", Кеиузкото Индианско Пони на Североизтока е отделна порода, която произлиза от 19-и век. Неговата история го поставя отделно от дивия кон или Испанския Барб. Основно се приема че Кеиузкото Индианско Пони произлиза от Френско-Норманските коне внесени в Канада през 17 в. За съжаление от порадата днес съществуват значително малко количество.
|
|
Кисбер Фелвер:
Породата Кисбер Фелвер била развита в бившия Кисбер Конезавод в Унгария. Конезаводната ферма била основана през 1853 г. на 15 000 акра земя, развита главно за развъждането на Тороубредс. Конезавода създал породата Кисбер, създал също и мелес- Кисбер Фелвер, който е бил ценен като най - красивия спортен кон на света. Създаден преди повече от сто години Кисбер Фелвер ясно представя чертите от които ние имаме нужда за съвременния спортен кон: форма, атлетическа способност, движение и темперамент.
|
|
Клайдсдейл:
Клайдсдейл е порода от тежки товарни коне взимащи името си от област в Шотландия където са били основани. Техния тип бил развит от фермерите от Ланканшайър, през която тече реката Клайд. Това била порода която е посрещала не само нуждите на фермерите, но и тези на търговията за въглищните полета на Ланаркшайър, също бил използван и за всякакъв тип тежък транспорт на улиците на Глазгоу. Породата скоро получила повече от локална репутация и навреме се разнесла през цяла Шотландия и северна Англия.
|
|
Коннемара:
Коннемара съществуват в Ирландия от хилядолетия. Сигурно е, че през 18 век е внесена Тороубред и Арабска кръв. Около 1920 год. породата била застрашена от случайни развъждания и било формирано Общество на Раздвъждачите на Конемара Пони за да се предпази чистотата на породата. Ключът към превъзходността на Коннема Понито e околна среда, в която то живее. Навън на суровото време и на грубото пасище само силните от породата оцелявали.
|
|
Криоло:
е директен потомък на конете докарани до Южна Америка от испанците. От момента, в който първите испански коне били докарани до Ю. Америка до оформянето на Криоло има дълга история, която покрива много векове, през които адаптирането до околната среда съставя основите върху които Криоло коня е пуснал своите корени. Испанския кон бил пуснат в новата си среда свободен за да се адаптира към новите условия, да се защитава от заплашващите опасности и да продължи репродукция под законите на oцеляването на най-приспособения. Накратко Криоло коня е продукта на четири века живот на открито, на адаптация към околната среда и стриктна естествена селекция. Криоло главно се използва за фермерска работа, но също се използва и за превоз на тежки товари, както и за езда за удоволствие
|
|
Криоуло:
Криоуло е от Рио Гранде до Сул в Бразилия. Той е разновидност на Криоло или местен кон на региона.т Рио Гранде до Сул в Бразилия. Той е разновидност на Криоло или местен кон на региона.
|
|
Липицан:
Липицан (или Липицанер (както е наричан понякога) връща своята история обратно до ранните години на 1560 год., когато най-хубавата арабска кръв била внесена и смесена с местни атлетични Испански Коне по време на испанската окупацията от маврите. Интереса в изкството на класическата езда се съживява по време на Ренесансовия период, когато Испанският кон бил смятан за най-подходящ заради неговите изключителни якост, красота и интелигентност. От всичките жребци използвани през 18-и и 19-и век само 6 от тези коне били приети да основат семейните линии на Липицан: Конверсано, Фавори, Маестосо, Неаполитано, Плуто и Сиглави. Днес сивия е доминиращия цвят на Липицан. Той е прочут с неговото яко тяло, брилянтна походка, както и неговата интелигентност и хрисим нрав.
|
|
Луситано:
Луситано се намира в Португалия. Породата много прилича на Андалуските коне в Исапния. Смята се че двете породи са произлезли от един източник, но селекцията на Луситано има като резултат по изпъкнал профил напомнящ за стария Андалуски или Иберийски кон, докато Андалуския е развил по ориенталска форма на главата. В съвременна Португалия коня често е представян в арената за борба с бикове.
|
|
Мангаларга:
Мангаларга е продукта на богат земеделски район и неговите имения за разлика от конете от Андалусия или крайбрежните райони на Перу. В този земеделски район за фермерите винаги било ценно да притежават издържлив кон с гладка и удобна походка и превъзходен темперамент. През 1807-а Наполеонските войски заплaшват Португалия и кралското семесйтво бяга в Бразилия като взима със себе си едни от най-добрите коне от фермата Коуделариа Алтер де Чао. За начало на Мангаларга се смятат конете които произлизат от кръстоската между коня Сюблим който бил един от внесенети от Португалия и местни кобили с Испанска Дженитна и Барбска кръв. Мангаларга са прочути със своята интелигентност, хрисима природа, непресекваща издържливост и кралско държание, но преди всичко за възможността за невероятно гладка и плавна езда дори на високи скорости.
|
|
Марвари:
|
|
|